Как звучи къща от 1926 г.

Улицата

По „Хан Аспарух“ минават градски автобуси и трафик от ранни зори почти до полунощ. Трите Салонни стаи имат еркерните прозорци над нея и са най-големите и най-светлите стаи в сградата; те са и онези, от които улицата се чува дори при затворен прозорец. Прозорците към улицата са с двойно стъкло, което помага, но не прави стаята напълно тиха.

Задната част на къщата

Четирите Градински двойни и двете Двойни с две легла гледат към заградената градина и към калдъръмения двор. Те са наистина тихи — градинската стена поема шума от улицата, а зад нас няма нищо освен чужди градини. Ако тиха нощ е нещото, което решава пътуването ви, резервирайте някоя от тези шест стаи и спрете дотук.

Вътре в сградата

Къщата е с дървени подови конструкции и подовете са оригинални. Стъпки се чуват между етажите, стълбите скърцат на три места, които знаем по име, а водопроводът се чува, когато някой пуска вана в полунощ. Нищо от това не е повреда за оправяне — това е онова, което е една стогодишна дървена къща. Мансардните двойни чуват най-малко от него, защото над тях няма никой.

Тишина в къщата от 22:00 ч., а градината затваря по същото време. Това е правило на съседите, не наше, и се спазва.

Предните стаи гледат към улица с автобуси. Това е къща от 1926 г. с дървени подови конструкции, на улица, по която минават автобуси. Задните стаи са тихи, предните не са, и предпочитаме да изберете между тях сега.

Какво всъщност можем да направим

• Да ви кажем честно коя стая е най-тиха за нощта, в която идвате, преди да резервирате, ако се обадите и попитате.
• Да ви преместим в задна стая по средата на престоя, ако има свободна и предната не ви върши работа. Без такса и без спор по въпроса.
• Да държим тапи за уши на рецепцията, безплатно, без да се налага неудобно питане.
• Да направим предна стая тиха. Не можем, а сайт, който намеква обратното, подготвя лоша нощ, която завършва със спор на рецепцията при напускане.